Как Сталин продаде най-старата Библия в света? Синайският кодекс е прозорец

Как Сталин продаде най-старата Библия в света? Синайският кодекс е прозорец към историята на ранната черква. Ръкописът съдържа цялостния текст на Новия Завет.
27 декември 1933 година Лондон.
Огромната навалица на площада пред Британския музей застива в очакване на значимо събитие. Известният търговец на остарели книги Морис Етингхаузен идва с такси от гарата. Когато излиза от колата с кутия в ръце,
мъжете смъкват шапките си.
Всички схващат, че Англия става притежател на най-старото копие на Библията. Това е Синайският кодекс, продаден от Държавната обществена библиотека в Ленинград
по персонална поръчка на И.В. Сталин.
Синайският кодекс е древен ръкопис, основан в средата на 4-ти век сл. Хр. и първата оживяла цялостна версия на Новия завет. Това е най-старият прочут ръкопис, който най-пълно съхранява превода на Светото писание на гръцки език.



Синайският кодекс е древен ръкопис, основан в средата на 4-ти век сл. Хр.

През 1840 година професорът от Лайпцигския университет Константин декор Тишендорф (1815 – 1874), обикаляйки европейските книгохранилища за проучване на палеографски монументи, научава, че в Египет,
в Синайския манастир „ Св. Екатерина “,
има огромна сбирка от антични ръкописи. Пристигайки на мястото, той с огромни компликации съумява да завоюва доверието на монасите и да получи достъп до библиотеката. Според легендата Тишендорф измъква доста страници и фрагменти от антични ръкописи на сирийски, гръцки, коптски, арабски и други езици съвсем от кофата за отпадък и ги отнася в Европа. Сред документите
има няколко страници от Синайския кодекс.
Тринадесет години по-късно Тишендорф още веднъж се озовава в манастира „ Света Екатерина “. Той се пробва да придобие останалите елементи от кодекса от монасите, само че без триумф.
Русия оказва помощ на немския академик да
направи изобретение и да влезе в историята. Руският император Александър II е считан за основен настойник на православието в света. Тишендорф съумява да получи статут на делегат на православния държател, още веднъж се озовава в манастира в Синай, намира и придобива съвсем цялостния кодекс от IV век, в това число по-голямата част от Стария завет, цялостния Нов завет,
Посланието на Варнава и пастирът от Ерма.
През 1859 година скъпият ръкопис към този момент е в Санкт Петербург, а през есента на 1862 година е оповестен по случай 1000-годишнината на съветската държавност. По-късно е оповестен Новият завет. През 1869 година Тишендорф е почетен с голямо потомствено съветско дворянство за работата си.
Трябва да се означи, че Александър II
не остава дебитор на Синайския манастир. За кодекса той отделя 9000 рубли, нов сандък за мощите на св. Екатерина, през 1871 година е издигната манастирска камбанария и за нея са дарени 9 камбани, които се употребяват и до през днешния ден.

От 20-те години на предишния век в Съюз на съветските социалистически републики се правят продажби на музейни сбирки на страната и държавните складове. По това време библиотеките също претърпяват големи загуби. Много западни колекционери, техни представители, антиквари и авантюристи идват в Русия, с цел да вършат пари.
Директорът на библиотеката на Ленин в
Москва В.И. Невски написа на Анатолий Луначарски: „ Чух клюки, че задгранични антиквари, които вземат участие в закупуването на творби на изкуството, намиращи се в съветските музеи, в последно време се интересуват от антични ръкописи, латински и в това число антични византийски, съхранявани в съветски книгохранилища, т.к.,
да вземем за пример в Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики.
Както разбрах, сътрудникът на антикваря Лепке-Кригер е изискал каталози на тъкмо тези ръкописи. Оттук е ясно за какво си разреших да се свържа с вас с тази записка, защото това е национално злополучие, което към този момент засегна творбите на изкуството – продажбата им, явно, заплашва и ръкописните сбирки.
Използвах думата „ национална злополука “
и упорствам за това определение, тъй като другояче не мога да назова тези ограничения, които, в случай че бъдат приложени, няма да послужат за увеличение на валутния фонд и изцяло ще подкопаят заема ни в чужбина <…>. Госторг към този момент възнамерява да отвори офиси за продажба на музейни полезности в Ню Йорк, Париж, Лондон, Берлин, Ленинград, Москва и Харков. <…>
След като са тръгнали по пътя на продажбата,
не можете да ги спрете: през днешния ден продадохме Рафаело, на следващия ден ще продадем Кореджо, а по-късно ще стартираме да продаваме ръкописи на Толстой или Достоевски. Успешната продажба на тези полезности, които бяха изнесени на Запад, към този момент развълнува необятни кръгове на руската общност: тази продажба основава усещането
за някаква ужасна държавна злополука. “
Морис Етингхаузен хвърля око на Синайския кодекс през 1931 година по време на специфична обиколка на Обществената библиотека. В резултат на това неповторимият ръкопис е продаден на британците за 100 000 паунда. Половината от сумата е отпусната от държавното управление на страната, а другата половина е събрана от жители посредством подписка. На 5 декември 1933 година Сталин подписва заповед за продажба на кодекса, а на 27 септември скъпата находка е тържествено посрещната в Лондон.

Основната част от ръкописа на Синайския кодекс, дълъг 347 страници, се намира в Лондон; 43 страници, добити от Тишендорф през 1844 година, се съхраняват в Лайпциг; 12 цели листа и 14 фрагмента са открити
в Синайския манастир през 1975 година и се съхраняват там.
Изненадващо, няколко фрагмента от листа на Синайския кодекс към момента са в Русия, в това число тези, открити при започване на 20 век от Владимир Бенешевич (1874-1938) като част от други ръкописни книги в библиотеката на Синайския манастир и трансферирани на публичната библиотека в Москва.
Между другото, самият Бенешевич, като знаменит академик,
двамата му синове и брат му са убити. Съпругата му е наказана на 5 години затвор. Не са предпазени нито наследството, нито хората с неповторими познания. През 2009 година всички листове на Синайския кодекс са цифровизирани и наново обединени по електронен път. Кодексът има личен уебсайт, където всеки може да се запознае с античния ръкопис.